16 Sep

tzteneva (6)Ами трябват!, ще каже всеки, и с право. Къде и кой да ги даде обаче?

Една от основите на социалното предприемачество е, че адресира болезнени области, в които публичните институции не успяват изцяло. С други думи, да търсим алтернативи на “държавата”. Принципно, предприемачите очакват от нея да създаде среда, за да могат те да постигат растеж.

Донори – класика в жанра

Неправителственият сектор по правило решава социални проблеми с донорски пари. Било то местни или чуждестранни, донорите “купуват” убедителни резултати от финансираните проекти в областта, която е приоритетна за тях.

Така, те стават основните “клиенти” на неправителствените организации, давайте парите си срещу този продукт. А бенефициентите, чийто проблем се адресира, са ползватели на социалната услуга на организацията. Аналогия – шоколадовото яйце: родителят плаща за радостта на детето, а детето ползва забавлението.

 

Клиенти – къде е социалното?

Все повече неправителствените организации (НПО) търсят по-голяма устойчивост на дейността си. Което само с донорски пари по-трудно се постига. Алтернативен източник на приходи са клиенти, за които организацията създава пазарен продукт.

Пример – социалната чайна във Варна. Чудесно място за чай, кафе и срещи, отворено за всеки, който харесва продуктите и желае да ги плати. Така, чайната  действа на свободния пазар на подобни заведения в града. За нея важат всички бизнес правила – добър продукт, различаване от конкуренцията, адекватно ценообразуване.

Къде е социалното? Едновременно с това, екипът на чайната работа с младежи в затруднено семейно или социално положение, за да изградят умения за пазара на труда.  Акцентите в тяхната работа са социални умения, работни навици, професионално ориентиране, професионално обучение в сферата на услугите.

И вълкът, и агнето

Ако целта е устойчивост, защо не и двете? Приятно розова изглежда картинката НПО да привлича пари и от донори, и от клиенти. Като при всяка розова перспектива, има “но”. Уменията за работа с донори и проекти за тях са значимо различни от бизнес уменията за успех на свободния пазар. В идеалния случай, ръководителят/ите на НПО-то трябва да имат образование и опит в двете сфери (референция – основателят на Dr. Consulta в Бразилия, завършил програми по бизнес администрация и социални политики в САЩ). Което отваря сериозна тема как социалното да бъде част от бизнес образованието, а бизнес уменията – част от образованието на социалните експерти. И понеже засега това е “светло бъдеще”, практичен вариант е влизане в екипа на НПО на експерти от двата типа, които имат важната задача да вървят в синхрон.

Социалното предприемачество е модерна тема. И има защо. Практичният поглед е част от стратегията за успех.